ПРЕКУПЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКУПЧЍЯ, мн. ‑ѝи, м. Остар. и диал. Прекупвач; прекупчик, прекупник. Те [пътниците] влязоха след малко и се спогледаха с другите двама; после заръчаха кафе и се препоръчаха за търговци, прекупчии на интизапа. Л. Стоянов, Б, 55. — Берекета ще оберат пак прекупчиите на данъците редом с лихварите чорбаджии — махна с ръка учител Петко. Д. Марчевски, ДВ, 58.