ПРЕКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; прекъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Кърша, чупя нещо обикн. на две части; скършвам, пречупвам, преломявам. Бай Трифон .. подпря дряновицата на коляното си, напъна се и я прекърши на две. Н. Тихолов, ДКД, 110-111. Трети удари, та му врата на две прекърши, а срещу него се хвърлиха другите трима, та извиха назад ръцете му. А. Дончев, ВР, 195. Само̀ дърво в полето и топор го отсича, и буря лесно го прекършва. М. Смилова, ДСВ, 95. Ама как ще ме [агите] задържат... Ако рече некой да ме задържи, ръката му ще прекърша. Д. Талев, ПК, 370. Падна Тодора от лиляк, / лева си ръка изкълчи, / десна си нога прекърши. Нар. пес., СбВСт, 1934, 107. // С кършене отделям клон от стъблото; откършвам, скършвам. Мразовете разцепваха буките, прекършваха клоните им и ги осакатяваха. Д. Фучеджиев, Р, 223. В тоя миг навън вятърът лудо прекърши клон от ореха. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3.
2. Разш. Превивам на две някого, като го удрям през кръста и го принуждавам да се свие, извие силно. Той [Димитракиев] скочи, засили се като овен към мене и с един удар в диафрагмата ме прекърши на две. Д. Бегунов, ЧД, 54. // Разш. Превивам на две някого, като го хващам, обхващам през кръста, обикн. със сила, и го принуждавам да се свие силно. Сключи ръце около кръста му [на Стоян], прекърши го, дигна го като сноп и с все сила го удари в земята. К. Петканов, СВ, 75. Той с мъка се въздържа да не я привлече до себе си, да не я прекърши. Д. Спространов, ОП, 31.
3. Прен. Унищожавам устойчивостта, силата, волята на някого и предизвиквам у него страх, неувереност, отчаяние; сломявам, пречупвам, преломявам. Евгени с ужас схвана, че се беше забъркал .. в една много опасна игра. "Сега те или ще ви прекършат, или ще ви унищожат" — припомни си той думите на Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 336. Има хипотези, които създават добри предчувствия, но има и такива, които просто прекършват човека. А. Гуляшки, ЗВ, 141.
— Не е разумно да се зарича човек, майко... — Вие мъжете сте уж по-твърди от нас, ама човек вас по-лесно може да ви прекърши. Д. Талев, ПК, 763. //Надвивам, надмогвам, сломявам (воля, стремеж, желание). Ура! Стачката завърши с победа. Управата не можа да прекърши волята на тези няколкостотин души. М. Кюркчиев, ВВ, 32. Ти ще убиеш Марин... Ще отмъстиш за бащина земя. Кой ще прекърши волята ти, кой ще спре коравата ти ръка? И. Петров, МВ, 105. Селото се излекува бързо от раните, то трябваше да живее и никакви събития, колкото и трагични да бяха те, не можеха да прекършат и угасят този му порив. Д. Фучеджиев, Р, 242. прекършвам се, прекърша се страд.
ПРЕКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; прекъ̀рша се св., непрех. 1. След кършене, чупене с натиск или удар ставам на две части; пречупвам се, сломявам се. Затиснати от тежкия сняг, клоните се отчесваха от дебелите стъбла, младите фиданки се прекършваха, чупеха се. П. Бобев, ГЕ, 38. Най-горната част на тополата заскърца, изпраска мощно и се навали, но не се прекърши. Т. Харманджиев, КЕД, 64-65. Расте донякъде [дървото], после тоя клон изсъхне, оня клон изсъхне, някой филиз плъзне нагоре .. и току се прекърши. Й. Радичков, СР, 80. Стори ѝ се, че ръката ѝ се прекърши. Д. Спространов, ОП, 168. Сдавиа се до двама юнаци, / удариа юначки сабли — / и двете се сабли прекършили. Нар. пес., СбНУ XLIII, 109.
2. Прен. Загубвам силата и устойчивостта, увереността си и преставам да действам, да се боря или да противодействам; пречупвам се, сломявам се. Не я пуснаха на строежа. Кула не се прекърши. Тя седна и написа писмо чак в министерството. Н. Каралиева, Н, 160. Редник Михалчев не беше от ония млади хора, които лесно се прекършват и примиряват с най-малкото противодействие. В. Нешков, Н, 261. // За воля, желание, стремеж и под. на някого — губя силата си, отслабвам; пречупвам се, сломявам се. Седя и мисля — никакъв изход .. Чувствам как волята се прекършва постепенно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 98. Лека-полека се прекърши Петровата гордост, прегоря огънят на мъжката му ревност. И. Петров, НЛ, 261. У него беше се прекършило онова пламенно убеждение, с което смяташе да се яви пред своите родители. Г. Караславов, ОХ, 256. Твърде много вярваше Латинка, че Кръстьо скоро ще се върне и затуй може би в нея изведнъж нещо се прекърши и поломи, когато узна, че той дълги години ще лежи в затвора. НК, 1958, бр. 4, 4.
3. Прен. За глас, говор и под. — прекъсвам се, не продължавам думите си, обикн. поради силно преживяване, чувство. А като помисли за сина си, който напразно щеше да чака пари, гласът ѝ се прекърши. Сълзите надвиха гнева. Ст. Марков, ДБ, 137. — В ада бих улезнала, само да мога сметка да подиря за моето тегло! Гласът ѝ изведнъж се прекърши, тя изхълца задавено и по съсухреното ѝ лице се затъркаляха сълзи. П. Здравков, НД, 157. — Страхливец! Защо идваш сега, когато всичко вече свърши? Гласът ѝ се прекърши, задушиха я сълзи и, най-неочаквано за самата себе си, тя приседна на тревата и зарида отчаяно. Зл. Енев, ПП, 280 [еа]. // Прен. За настроение, чувство — променям се изведнъж рязко, преставам да бъда същият, да се проявявам; секвам. Долови, че баща ѝ и майка ѝ се заделяха и си шушукаха. И Станка разбра, че радостта на майка ѝ нещо се прекърши. Дали той не бе донесъл лоша вест за някого от чичовците ѝ? Г. Караславов, ОХ, 388. Дълго висяхме на опашка [в стола]. Настроението ни се прекърши. Бл. Димитрова, ПКС, 141. Идва момент, в който желанието за съпротива се прекършва. Не е нужно да се предадеш, може само да спреш да се съпротивляваш. Г. Цанева, ММ [еа]. И шамар след шамар. Шамар след шамар .. След още няколко минути гневът щеше да се прекърши и тя да избухне в плач. Т. Димова, Е [еа].
◊ Не прекършвам / прекърша думата <надве> на някого. Разг. Изпълнявам винаги това, което някой казва, желае или заповядва или това, което съм казал, обещал. Кметът пратил сватове, но Неда хич и не искала да ги погледне. Думата му не прекършвал и приставът, как може едно вчерашно, и то бедняшко момиче да не я приеме. М. Яворски, ХСП, 88. Не (няма да) прекършвам / прекърша хатъра (волята) на някого. Разг. Зачитам волята, желанието на някого и изпълнявам онова, което той иска. Няма те да прекършат хатъра на главатарите си. П. Тодоров, Събр. пр II, 67. Прекършвам / прекърша волята (думата, хатъра) на някого. Разг. Не зачитам волята, желанието на някого и не изпълнявам това, което той иска. Бръкнал в пояса си Зълболярин и извадил оттам фермана на султана. И започнал да им разправя, че той е малък господар и е длъжен да изпълнява волята на големия господар. Че ако прекърши волята му, може и по-страшно да се случи на людете. Н. Каралиева, З, 61. Все мислеше, че и Йорданчо е виновен за позора, който Мария му лепна тогава пред толкова хора, като прекърши волята му. В. Геновска, СГ, 24. Прекършвам / прекърша врата на някого. Разг. Сломявам гордостта, непокорството, упоритостта на някого, като го подчинявам, покорявам. Бяха го виждали само два пъти така затворен и вглъбен в себе си. Най-напред, преди години, когато трябваше да прекърши врата на оня, страшния аянин Мехмед ага Карафелията. П. Константинов, ПИГ, 86-87.