ПРЕКЪСНАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕКЪ̀СНАТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от прекъсна като прил. 1. Който се върши, протича или се проявява с многократни прекъсвания; прекъслечен. Помислих, че го е [Вешовски] срам .. Беше възбуден, смееше се с прекъснат нервен смях, говори нещо за училището, за наредба някак‑

ва от инспекцията. Г. Райчев, Избр. съч. I, 189. При всичко това, пак се чуха отдалечени, прекъснати викове. Ив. Вазов, СбНУ II, 40. Откъм Араповския мост .. се чу прекъснато звънтене на железа. Ст. Дичев, ЗС I, 102. Зе една книжка на ръка и каза с прекъснати думи ..: "Господиновци... имам удоволствие... имам чест... да ви обадя... че Н. В. Императорът направи още... една прошка. Др. Цанков, ТМ (превод), 216.

2. Спец. Който не е цялостен, монолитен, а се състои, изгражда от разграничени отделни, обособени части. Учението за атомите, за прекъснатия строеж на материята кристализира постепенно през вековете, като преодолява препятствията на отживелите идеи. Б. Илиева, КХСН, 58. Известните учени Хюйгенс, Нютон, Ломоносов .. приемали, че кристалите имат прекъснат строеж, подобен на решетка. Физ. IX кл, 1958, 61. Прекъсната линия.