ДИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИМ, димъ̀т, дима̀, мн. (остар.) дѝмове, м. Смес от много дребни твърди частици и газообразни продукти, която се отделя във въздуха при горене; пушек. Отвъд пожара беше тъмна, черна стена, а отсам беше светло, по снега лъщяха червени блясъци, хвърчаха искри и черни кълба дим се носеха на юг. Й. Йовков, Ж, 1945, 74. От целия този престарял дом лъхаше самота и запустение, ала от един варосан някога комин се точеше тънка струя дим, който се губеше в люлеещото се було на виелицата. Д. Талев, ЖС, 35. На южния край на тая долина се белеят димове от запалени каменни въглища и ни обаждат, че наближаваме Перник. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 142. Доде не потърпиш на дима, не можеш да са радваш на огъня. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145. Доде няма огън, дим са не пуши. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 145. Тютюнев дим.
◊ Дим да ме няма. Разг. Побягвам стремително, изчезвам бързо и без всякаква следа. — От пристанището по-лесно ще офейкаме — продължи той. — Ще се качим на лодката, ще пуснем мотора и — дим да ни няма... Докато се организират, ние ще слезем някъде по брега... П. Вежинов, ДБ, 35. Одюдюкан и освиркан, агитаторът се качи на автомобила и дим да го няма. Елин Пелин, Съч. IV, 263.Та дим <да, ще> се дига (вдига). Разг. За нещо, което се върши или ще
се извърши с най-голям размах, сила и пълнота. — На другия бряг [на реката] се залостили немците, перат с картечниците, та дим се вдига. П. Вежинов, ЗЧР, 27. Това от Ранчовица, та чак до Голям водач — все един блок ще бъде... Ще има да пука тракторът, та дим ще се дига... Кр. Григоров, Н, 130. Яко дим, изчезвам (изпарявам се, разпръсвам се). Книж. Ирон.; Като дим, изчезвам (изпарявам се). Разг. Ирон. Внезапно и безследно (изчезвам). Само че предавателят се оказа в дефицит. Изчезнал яко дим! Б. Райнов, ГН, 191. Ала веднага след това всички свикват с реалността на изненадата, раздвижват се, ободряват се и, когато сандвичите, пуйката, тортата и сладкишите заемат мястото си на трапезата, меланхолията и ипохондрията се изпаряват яко дим. Св. Минков, РТК, 144. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 106.