ЕКСТЕРИО̀Р

ЕКСТЕРИО̀Р м. Спец. 1. Външен вид и телосложение на животните. Противоп. интериор. Под екстериор се разбират външните телесни форми на животните. Екстериорът е тясно свързан със здравето и продуктивността на селскостопанските животни. Осн. сел. стоп. VIII и IХ кл., 115. Когато животните още от млада възраст се хранят с доброкачествено сено, те имат добре развит гръден кош, добър екстериор и дават висока продукция. Осн. сел. стоп. VIII кл, 98.

2. Част от пространство, което се намира вън от сграда, сцена и др. Противоп. интериор. Филмът "Хайдушка клетва" напомня музикално оформен театрален спектакъл, излязъл от сцената и развиващ се в екстериор. НК, 1958, бр. 2, 6. Театралността е привидно нарушена само от някои екстериори, които разширяват площадкта, върху която играят артистите. ВН, 1958, бр. 2236, 4.

— От лат. exterior през фр. extérieur.

Списък на думите по буква