ПАЛИКАРЀ

ПАЛИКАРЀ, мн. ‑та, ср. Остар. 1. Гръцки войник. Гърците в приморските градове и паланки се гордееха, че Петко бил грък и че с него имало няколко души гръцки паликарета. РН, 1905, кн. 4, 178. // Грък, който е служил в турската войска или полиция. Един ден портата им [на г-жа Фани и дъщеря ѝ] ся похлопа и три паликарета.. влязоха, щом ся отвори.. — Заповядайте, капитани, рече Фани. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 95. Някой си Михалаки Филипу.., придружен със заптии и други още паликарета, събрал селените. З. Стоянов, ЗБВ III, 274.

2. Прен. Разш. Неодобр. Грък изобщо. Тук те [гърците] по съвета на голямото паликаре — патриарха, събраха огромни военни помощи за турците. НБ, 1876, бр. 23, 91. Той така се беше отвратил от паликаретата, че не желаеше да носи гръцко име поне по баща. Цв. Минков, МЗ, 215. Цариградските паликарета.. правят сякакви интриги при турското правителство, с протести да са не дават никакви особни правдини на българския народ и пр. НБ, 1876, бр. 53, 207.

— От гр. παλληκάρι 'юнак, смелчага'.

Списък на думите по буква