ПЛАДНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛА̀ДНЕ1, мн. няма, ср. 1. Времето около 12 ч. по обяд, средата на деня. Сутрин падаше бисерна, студена роса, към пладне напичаше октомврийското слънце, замирисваше на окапала шума. Ем. Станев, ЯГ, 33. У нас дойде ли пладне — сядат да обядват. Ал. Константинов, БГ, 44. Ханко запретна ръкави: сутрин осъмваше на нивата, по пладне косеше ливадите, вечер доеше овцете в кошарата, свряна сред хълмовете. А. Гуляшки, ЗВ, 14. Часът бил два и половина или три подир пладне, времето било пролетно. З. Стоянов, ХБ, 339. Слънчице, мило какино, / нали ти кака заръча / до пладне, слънце, да грейеш, / от пладне в облак да влейеш, / че изгоряха нивето, / нивето, слънце, сеното! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49. ● Обр. Сега преваляше неговото пладне, много от пътя бе извървян. Той бе познал възходите и паденията на собствения си дух, бе познал страданието. Ем. Манов, БГ, 208.
2. Диал. Храната, която се яде по обяд, главното ядене през деня. — Я ма пущи, байо, / в село да си ида, / пладне да донеса, / ем горещо пладне / ем студена вода. Нар. пес., СблВСтТ, 213. Откупи Банчо косачи, / .. / Косачи що са косили, / седнали пладне да ядат. Нар. пес., СбВСтТ, 980.
3. Диал. Леко сутрешно (между закуската и обяда) или следобедно ядене. На другия ден още отрано Райкина майка зафана да готви и да стяга обяд и пладне за косачете. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 114.
4. Диал. Храненето на обяд или леките закуски преди и след обяда; обядване, похапване. Войници пладне правеха, / войнишки банди свиреха. Нар. пес., СБВСТТ, 368.
5. Диал. Най-високата точка в небосвода, до която се издига слънцето през деня; зенит. — Юсчаро, че подлудя ли, / йоще си слънце на пладне, / пък ти седенки задири. Нар. пес., СБНУ III, 84. Слънцето стана на плання / беят си легна та заспа. Нар. пес., СБНУ ХХVI, 116.
◊ Голямо пладне. Диал. Времето по-късно от обяд, от пладне и ядене по това време. Приятно есенно слънце беше почнало вече да се накланя, наближаваше голямото пладне. А. Гуляшки, ЗВ, 173. Истинско пладне. Астрон. Моментът, когато центърът на Слънцето е в меридиана на дадено място в своята горна кулминационна точка. Късно (кьораво) пладне. Диал. Времето след голямо пладне преди вечеря и ядене по това време. Вече се късно пладне мина. / Ей и трапезата се свършва у Дойчина. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 171. Дядовите Славчови копачи оставиха мотиките и седнаха на слога да си похапнат кьораво пладне. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. Малко (първо) пладне. Диал. Времето преди обяд, преди пладне, когато се прави и леко ядене между закуската и обяда. Поповете виждаха, че тя е гладна и жадна и много дълго проточиха службата — досами малко пладне. Й. Вълчев, РЗ, 30. — Знаеш ли, Радо, помниш ли, / дек мало пладне ядохме, / там заборавих, Радо ле, моите влашки ножове. Нар. пес., СбВСтТ, 275. Еснафите .. станали преди зори, в 8 часа вече бяха прекарали първото пладне..; на 12 часа вече биваха в дюкяна. Ст. Чилингиров, ХНН, 153-154. Право пладне. Диал. Истинско пладне. Само на право пладне слънцето плиска изобилна светлина над водите и бреговете стават златни. Ламар, ПР, 44. Кольо в селото йотиде / за ляба и за манджата. / Право се пладне изправи, / да доде, Кольо, няма го. Нар. пес., СбВСт, 323.
? Виждам / видя бял вълк по (посред) пладне; виждам / видя дявол<а> по пладне; виждам видя звезди по пладне. Разг. Подложен съм на изпитание; изпитвам големи трудности, неприятности. — Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! .. Но почакайте ..! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. — Бе то за снопето — иди-доди, вършачката на Скачковите го омете нощем, без да го видят и чуят, ами човекът звезди видя по пладне, кога го усука главният ремък. Б. Обретенов, С, 86. Ще видиш бял вълк (дявол<а>, звезди) по пладне. Разг. Само в св. вид, обикн. в бъд. вр. във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребава се като закана). Ден до пладне; От ден до пладне. Разг. За много кратко време, за малко. Сложихме им преди шест месеца за бригадир Динко Гайдарджията. Стоя той от ден до пладне и идва при мене: "Не ми е, кай, по сърце, бай Василе". П. Незнакомов, СНП, 32. — Пусни мене, Шар планино, / дома имам първо любе. — Любе жали ден до пладне. Нар. пес., СбВСтТ, 735. До пладне Илия, от пладне Алия. Диал. Ирон. Все един и същ. Отивам /отида на пусто пладне. Диал. Загивам напразно, незаслужено. Посред пладне. Диал. През деня, когато е съвсем светло и всичко може да се види, забележи. Играещата госпожа Зоева дала рандеву на господина N. в една кабина на банята — това посред пладне. Ив. Вазов, Съч. Х, 16.